фенотип

Умението да разпознаваш китайците, японците и корейците може да се сравни едва ли не с изкуство. Дори за самите азиатци не е толкова лесно да определят различната национална принадлежност. Ето един метод, който може да ви помогне, ако се наложи близка среща с хората с дръпнати очи.
1. Разликата във фенотипа.
Преди това нека да уточним, че фенотип е термин от генетиката, с който се означава съвкупността от всички забележими белези на даден организъм, проявени в резултат на точно определен генотип (генетична програма) и влиянието на факторите на средата. Без практически опит да се прави такова сравнение със 100% точност никак няма да е лесно.
Още повече че китайската нация е полиетническа – там живеят около 56 различни националности, като някои от тях изобщо не се вписват в нашата представа за китайци. Например уйгурите по-скоро могат да се определят като таджики. Затова да се определи някакъв среден китайски фенотип е направо невъзможно. От японска страна също има трудно преодолими препятствия, тъй като на островната страна в различно историческо време са се заселвали както китайци, така и корейци. Въпреки това някои характерни отличия са се запазили.
Така например се смята, че лицето на японците е с издължена и овална форма, носът е по-изразен, очите са големи и с широка цепка. Също така японците са с по-големи глави.
Японските жени предпочитат бледобял цвят за лицев грим и много често използват активни избелващи средства. Поради това японците и японките са известни като най-светлите сред азиатците. Китайските момичета в сравнение с японките използват по-малко козметика.
Сред тези три народа като най-тъмнокожи могат да се определят китайците, поради това те избягват излишното стоене на слънце, за да може кожата им да изглежда по-аристократично светла. Лицата им са с по-широки скули, по-кръгли от тези на японците и корейците. Корейските лица пък са по-плоски и с високи квадратни скули. Те обикновено са и с по-тънки носове. Съществува и друг образен начин за разпознаване на китайците и японците, според който първите са оприличавани на котенца, а вторите на рибки, защото очите им са малко по-изпъкнали. А за корейците се смята, че могат да бъдат разграничени като хора с по-малки длани.
2. Поведение.
Трите народа могат да се различат най-вече по поведенческия си модел. Най-импулсивни и шумни са китайците. За тях са характерни разговорите на висок глас и плюенето по земята на обществени места без особено притеснение. На другата крайност са японците с изключително скромното и деликатно поведение на обществени места.
3. Пластика.
Може би най-отличителната черта на корейските жени и мъже е стремежът им да си направят куклени лица. Сигурно заради това им влечение пластичната хирургия в Корея се радва на особена популярност и се е превърнала в печеливш бранд. Статистиката го потвърждава – Южна Корея е на първо място в света по пластични операции на жени и мъже. Така че, ако случайно сте запленени от лице с азиатска красота, много вероятно е това да е представител на корейската националност.
4. Стил на облекло.
Драстични са различията между китайците, корейците и японците по отношение на модата. Японците са придирчиви, отличават се с много добър вкус и най-често носят дрехи на световни марки. Китайците пък невинаги налучкват добрия тон и красивото съчетание както на цветовете, така и на стиловете, което пък изгражда характерния им образ. Например лесно може да срещнете китайката вечер на улицата по пижама, докато японката никога не би направила това. Мъжката китайска половина си позволява да ходи с евтини спортни дрехи, а японската, ако използва спортен стил, е само на известни в цял свят луксозни марки. Корейците по стила са някъде по средата: изпреварващи китайците, но все още далеч от японците.
5. Език.
Езикът е още един начин да се разграничат тези три народа. Китайците независимо от диалекта, на който разговарят, звучат тоново, а корейците обичат в края на фразите да поставят специфични звукови маркери на учтивост, които, ако се заслуша човек, веднага може да различи. Въпреки това и тук може да се объркате, тъй като се смята, че шанхайският диалект на китайския език много прилича на японския. Той от своя е без ударения и повишени тонове, монотонно учтив, дори звучи леко приглушено.

Джаки Чан